„EXEGI MONUMENTUM”
Александр Сергеевич Пушкин (1799-1837 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
EXEGI MONUMENTUM
Аз паметник си изградих неръкотворен,
народни пътища към него бдят без брой,
с глава високо вдигната и непокорна
Александрийски стълб е той.
Не, няма да умра – в заветната ми лира
душата ми ще надживее прах и тлен –
ще ме прославят, докато гласи всемира
поне един поет след мен.
Слухът за мен през Рус велика ще премине
и всеки ще ме назове на свой език –
родът славянски горд, тунгусът волен, финът,
другарят на степта калмик.
И на народа дълго ще съм драг приятел,
защото с лирата си добрини възпях
и в моя век жесток прославях свободата,
простор за слабите зовях.
За божи зов, о, музо, ти бъди послушна,
венец не искай, към кавги не хвърляй взор,
хвалби и клевети приемай равнодушно,
с глупаците не влизай в спор.
Ударения
EXEGI MONUMENTUM
Аз пАметник си изградИх неръкотвОрен,
нарОдни пЪтишта към нЕго бдЯт без брОй,
с главА висОко вдИгната и непокОрна
АлександрИйски стЪлб е тОй.
Не, нЯма да умрА – в завЕтната ми лИра
душАта ми ще надживЕе прАх и тлЕн –
ште ме прослАвят, докатО гласИ всемИра
понЕ едИн поЕт след мЕн.
СлухЪт за мЕн през РУс велИка ште премИне
и всЕки ште ме назовЕ на свОй езИк –
родЪт славЯнски гОрд, тунгУсът вОлен, фИнът,
другАрят на стептА калмИк.
И на нарОда дЪлго ште съм дрАг приЯтел,
защОто с лИрата си добринИ възпЯх
и в мОя вЕк жестОк прослАвях свободАта,
простОр за слАбите зовЯх.
За бОжи зОв, о, мУзо, тИ бъдИ послУшна,
венЕц не Искай, към кавгИ не хвЪрляй взОр,
хвалбИ и клеветИ приЕмай равнодУшно,
с глупАците не влИзай в спОр.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Сергеевич Пушкин
EXEGI MONUMENTUM
Я памятник себе воздвиг нерукотворный,
К нему не заростет народная тропа,
Вознесся выше он главою непокорной
Александрийского столпа.
Нет, весь я не умру – душа в заветной лире
Мой прах переживет и тленья убежит –
И славен буду я, доколь в подлунном мире
Жив будет хоть один пиит.
Слух обо мне пройдет по всей Руси великой,
И назовет меня всяк сущий в ней язык,
И гордый внук славян, и финн, и ныне дикой
Тунгуз, и друг степей калмык.
И долго буду тем любезен я народу,
Что чувства добрые я лирой пробуждая,
Что в мой жестокой век восславил я Свободу
И милость к падшим призывал.
Веленью божию, о муза, будь послушна,
Обиды не страшась, не требуя венца,
Хвалу и клевету приемли равнодушно,
И не оспоривай глупца.
1836 г.
---------------
Руският поет и писател Александър Пушкин (Александр Сергеевич Пушкин) е роден на 26 май/6 юни 1799 г. в Москва. Завършил е Императорския лицей в Царско село, близо до Санкт Петербург (1817 г.). Заради връзките му с декабристите и творбите му против самодържавието и крепостничеството на няколко пъти е интерниран. Велик творец, той е родоначалник на новата руска литература и на съвременния руски литературен език. Голяма част от творбите му са шедьоври. Автор е стотици стихотворения, писани в периода 1813-1836 г., на романа в стихове „Евгений Онегин” (1832 г.), на поемите „Руслан и Людмила” (1820 г.), „Кавказский пленник” (1821 г.), „Гавриилиада” (1821 г.), „Вадим” (1822 г.), „Братья разбойники” (1822 г.), „Бахчисарайский фонтан” (1823 г.), „Цыганы” (1824 г.), „Граф Нулин” (1825 г.), „Полтава” (1829 г.), „Тазит” (1830 г.), „Домик в Коломне” (1830 г.), „Езерский” (1832 г.), „Анджело” (1833 г.), „Медный всадник” (1833 г.), на драмите „Борис Годунов” (1825 г.), „Скупой рыцарь” (1830 г.), „Моцарт и Сальери” (1830 г.), „Каменный гость” (1830 г.), „Пир во время чумы” (1830 г.), „Русалка” (1832 г.), на романи и повести като „Арап Петра Великого” (1827 г.), „Роман в письмах” (1829 г.), „Повести покойного Ивана Петровича Белкина” (1830 г.), „История села Горюхина” (1830 г.), „Рославлев” (1831 г.), „Дубровский” (1833 г.), „Пиковая дама” (1834 г.), „История Пугачёва” (1834 г.), „Египетские ночи” (1835 г.), „Путешествие в Арзрум во время похода 1829 года” (1835 г.), „Капитанская дочка” (1836 г.), на приказни истории като „Жених” (1825 г.), „Сказка о попе и о работнике его Балде” (1830 г.), „Сказка о медведихе” (1831 г.), „Сказка о царе Салтане, о сыне его славном и могучем богатыре князе Гвидоне Салтановиче и о прекрасной царевне лебеди” (1831 г.), „Сказка о рыбаке и рыбке” (1833 г.), „Сказка о мёртвой царевне и семи богатырях” (1833 г.), „Сказка о золотом петушке” (1834 г.) и мн. др. Член е на Императорската руска академия (1833 г.). Загива при дуел с френския сенатор Жорж Дантес на 29 януари/10 февруари 1837 г. в Санкт Петербург. Погребан е в Святогорския манастир, днес Псковска област.